Тексас и студентският живот

1.  Как се зароди идеята за обучение в Америка? Кой беше решаващият фактор, за да поемете по този път?

Л.И.: Идеята се зароди към средата на 11-ти клас, когато се повдигна въпросът-  какво ще правя след 12 клас. Решаващият фактор, за да поема по този път, е желанието ми да продължавам да се развивам в спорта, който обичам, както и да получавам, по възможност, по-качествено образование. Желанието ми беше да се развивам като личност.

К.Б. Още от малка гледах Disney Channel като повечето деца и си мечтаех за момента, в който ще посетя САЩ. В 7-ми клас обсъдих с моите родители какви ще са възможностите ми, ако замина или ако остана, и преценихме, че за мен ще е най-добре да замина и да преследвам мечтите си. За миг не съжалявам за решението, което взех, и съм много благодарна на моите родители и семейство, които бяха до мен през цялото време и ме подкрепяха. Без тяхната подкрепа нямаше да успея.

     2. В какво се състоеше процесът за намиране на университет и                                           кандидатстване? Отне ли много време и усилия?

Л.И.: Процесът беше много дълъг и плашещ, обаче накрая всичко се отплати. Първо трябваше да убедя родителите ми за моята “луда” идея, след това да се свържа с PK Recruitment и оттам започна процесът. Няма да лъжа, не спах много нощи заради притеснения и видео срещи с треньори, но си струваше. При мен лично процесът за обработка на документи и изготвяне на виза отне между 6 и 8 месеца.

К.Б.: За мен процесът беше дълъг, но с помощта на PK Recruitment, той се ускори и всичко вървеше по план. Няма да ви лъжа, ако ви кажа ,че не е изморително и изнервящо, но в края на деня всичко си струва - от безкрайните документи, до ходенето за интервю в посолството. Най-важното е да сте уверени и да не се отказвате!

     3. Разкажете ни малко повече за Navarro College и локацията, на която се намира.

Л.И., К.Б.: Navarro College е малък колеж, намиращ се в град Corsicana, който е на час и половина от Далас, Тексас. Всичко, от общежитието до залата и кафетерията,  се намира на по- малко от 5 минути от нас. Хората, които живеят тук, са много усмихнати и дружелюбни, с добро чувство за хумор и всеки би ти помогнал, ако имаш нужда от нещо. Учителите, треньорите и персоналът на колежа са професионалисти в своята сфера и работата с тях е истинско удоволствие. Много се радваме ,че имахме късмета да попаднем на това прекрасно място заедно.

        4. В какво се състои ежедневието ви? Опишете ни една стандартна ваша                        седмица. 

Л.И.: Имаме горе-долу еднакво разписание с Кари. Всеки ден ставаме към 7 и отиваме на закуска. Имаме лекции от 8 до 12:30, след това обяд и отиваме да учим в стаята си или в библиотеката, ако нямаме никакви отборни занимания (често правим доброволческа работа с отбора или се събираме заедно с отбора и учим 1-2 часа). Имаме тренировка от 4, но винаги пристигаме в залата поне половин час по- рано за загрявка. Тренираме до 6 - 6:30 и след това е време за вечеря. Зависи от това дали се намираме в сезон или не, дните ни са различни, но това е разписанието ни в общи линии. Вечерта основно или учим отново, или излизаме на разнообразни мероприятия, направени от колежа, като концерти и мачове на другите спортове. Много често ходим на фитнес. Имаме тренировки в залата 6 пъти на седмица, а неделя е почивен ден, в който можем да спим цял ден, да наваксаме с домашните или да излезем.

        5. Успявате ли да съчетаете успешно волейбола и ученето?

Л.И.: Да, абсолютно. Мисля, че това е едно от най- големите предимства на обучението в Америка. За съжаление доста по- трудно е да го правиш в България, защото ученето и спорта биват третирани като два различни свята, между които няма връзка. Тук те вървят ръка за ръка. На първо място трябва да поддържаш добър успех в училище, който ти позволява да се състезаваш.

К.Б.: Да, успявам да съчетая добре всички дейности - получавам добри оценки и  поддържам желаното ниво на терена. Ако се случи така, че някой да закъса с оценките - има академичен съветник, който ти помага да се върнеш в релси и да можеш да се състезаваш.

       6. Представянето на Navarro College до момента е впечатляващо - 34 победи и 4             загуби. На какво се дължи това? 

Л.И., К.Б.: Тренировките не са само физически, но и ментални. Много тренировки и мачове. Постоянно напрежение. Разликата между първенството тук и в България е, че в България то е от Октомври до Март и всяка седмица се играят само 2 мача. Тук в началото играхме 6 мача всяка седмица, като някои дни трябваше да играем по 2 мача подред. Всичко това дължим на отделеното време и усилия, които бяха положени от треньора ни-  Ариел Аполинарио и отборната работа с момичетата от целия свят.
           

        7. Какво е впечатлението ви от начина на трениране в САЩ?  Има ли                                   съществени разлики във волейбола и физическата подготовка с България? 

Л.И.:  Да. Играем с топка Молтен, не Микаса - това е първо нещо, което ме учуди. Има разлика и в подготовката в зала- тренировките са доста по- динамични, по- дълги и смятам - по- ползотворни. Преди началото на сезона, фокусът на работа беше върху отделните елементи, а по време на сезона - над отборната игра. По професионално е.

К.Б.: Тук съм от едва 2 месеца и вече усещам разликата в тренировките и държанието на състезателите по време на тренировки и извън тях. Много съм доволна и нямам търпение за новия сезон.

        8. Как разпускате, когато ви остане свободно време? Излизате ли заедно с                     отбора? Пътувате ли? Успяхте ли да разгледате някой голям град или                           забележителност? 

Л.И., К.Б.:  През свободното време през сезона гледаме филми с отбора и излизаме в съседни малки градове, за да се разходим по магазините. Успяхме да разгледаме доста музеи от Далас, да видим как живеят каубоите, да опитаме различни храни като пържени кисели краставици, американски стейк и други вкусни работи.

        9. Какво ви предстои оттук нататък? 

Л.И., К.Б.: В момента ние се концентрираме върху техническа и физическа подготовка за следващия сезон. Тренираме да станем по- добри спортисти, учим и с нетърпение чакаме началото на новия сезон! 

       10. Какво бихте казали, на учениците, които обмислят дали да поемат по                          вашия път? Как бихте описали цялостното преживяване- от началото на                      процеса за намиране на университет до ден днешен. Какви смятате, че са                  плюсовете за хората, които ще поемат по вашите стъпки?

Л.И.: Ако усещате, че искате да опитате, давайте само напред и не спирайте. Ще бъде трудно и стресиращо в началото, но ще имате възможност да играете на по-високо ниво и да преживеете много уникални неща, а това си заслужава. Когато ми се зароди тази идея в главата, нито за секунда не мислих ,че е невъзможна, дори докато родителите ми казваха, че е абсурдна. Засега е едно от най- добрите ми решения, честно казано.

К.Б.: Ако сте били като мен и сте гледали Disney Channel като малки, и сте мечтали да видите САЩ, то тогава си заслужава да направите тази голяма крачка и ви обещавам, че няма да съжалявате дори и за миг. Тук е светът на неограничените възможности и всеки може да бъде това, което винаги е искал, стига да работи усилено и да не се отказва. Хубавите неща винаги се случват на търпеливите и постоянните хора. В началото е трудно, но никое ново начало не е лесно.  Пожелавам на всички, които желаят да учат и играят в САЩ да го направят, без да се замислят.